Въпрос: Детето ни е шестгодишно момче и скоро ще бъде ученик. Като цяло е кротък и не създава проблеми. Умен е, обича математиката, може да пресмята наум задачи, много по-сложни от тези за възрастта му и, разбира се, скучае в занятията, свързани с математиката, които детската градина предлага за тази възраст. За съжаление в области като български език, природни науки, изкуство, където има говорене, разказване, рисуване или друг вид творчески занимания, среща трудности, доскучава му, губи интерес и отказва да участва в тях . Няма много приятели – играе с едно-две деца, които са като него. Вкъщи е почти винаги пред някое устройство или пред телевизора, защото децата сега така растат, а и той подражава на по-голямата си сестра, която е в тийнейджърска възраст и която се разделя с телефона си само когато спи.
РОЛЯТА НА КВАЛИФИКАЦИЯТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Д-р Калоян Дамянов – директор на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование-София-град
Резюме: Квалификацията на педагогическите специалисти е в основата на успешната политика по подкрепа на личностностното развитие в системата на предучилищното и училищното образование. Приобщаващото образование не е нова образователна философия в световен мащаб, но представлява все още сериозно предизвика¬телство пред българските педагогическите специалисти, които са нормативно обезпечени, но методически имат какво да преодоляват в краткосрочен и дългосрочен план.
Ключови думи: Приобщаващо образование, подкрепа за лично¬стното развитие, предизвикателсно и агресивно поведение в класната стая.
С влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование, а допълнително и с Наредбата за приобщаващото об¬разование, в българската образователна система трайно се установи философията на образователно приобщаване. Това въведение, макар и ново за нашата страна, не може да се приема за иновативна политика, защото вече повече 15 години е напълно исторически синхронизирана с редица съвременни световни образователни тенденции.
С реализацията в българската педагогическата практика обаче се заформи и сериозна съпротива най-вече от общообразователните учи¬тели, които видяха в тази нова политика основно нова административна тежест и затрудняване на тяхната собствена педагогическа дейност. За съжаление въвеждането на новата политика не беше обезпечено с информационна кампания, насочена към съществуващите негативни нагласи в педагогическата общност.