Въпрос: Детето ни е шестгодишно момче и скоро ще бъде ученик. Като цяло е кротък и не създава проблеми. Умен е, обича математиката, може да пресмята наум задачи, много по-сложни от тези за възрастта му и, разбира се, скучае в занятията, свързани с математиката, които детската градина предлага за тази възраст. За съжаление в области като български език, природни науки, изкуство, където има говорене, разказване, рисуване или друг вид творчески занимания, среща трудности, доскучава му, губи интерес и отказва да участва в тях . Няма много приятели – играе с едно-две деца, които са като него. Вкъщи е почти винаги пред някое устройство или пред телевизора, защото децата сега така растат, а и той подражава на по-голямата си сестра, която е в тийнейджърска възраст и която се разделя с телефона си само когато спи.

Вкъщи не участва в семейните задължения, щадим го, защото е малък. Въпреки това, когато искам да го науча на нещо или го помоля да ми помогне, отначало той има интерес, после обаче, ако се затрудни, се разплаква и идва да ме гушка, за да го успокоя. Така е за всяко нещо, което го затруднява и той не се чувства сигурен – отказва се, разплаква се и идва да ме гушка. В детската градина учителките също споделят, че когато му предложат нова дейност, той почти винаги отказва без дори да я е опитал, разплаква се и търси утеха.
В такива моменти винаги го успокояваме и гледаме да сме до него, защото знаем, че е много чувствителен; обаче знаем и това, че децата са любопитни, експериментират, а той не е такъв и това ни притеснява. Само ако усети, че няма да може да се справи с нещо, се отказва, разплаква се и не го желае повече.
Трудно заспива. До скоро спеше на спалнята с нас, защото лесно се будеше, сънувайки кошмари, разплаква се и ни търси. А и много по-бързо заспива като легна до него и го гушна. По инициатива на баща му детето вече спи в отделна стая с легло само за него, защото вече е голям и ще бъде ученик. Това беше труден и дълъг период за всички ни, но вече свикна да спи в свое легло. Въпреки това пак заспива трудно и се налага аз или баща му отново да го приспиваме всяка вечер много продължително време.
Ние с мъжа ми се разбираме, редуваме се в домакинството, ежедневието ни рядко се променя. Не спорим, не се караме, ако все пак изникне тема, по която не сме на едно мнение, говорим насаме двамата и много бързо изясняваме проблема. Израснали сме и двамата в семейства, в които е имало строгост, ред и дисциплина. В семейства, където възрастните се слушат с почит и уважение. Може би защото на нас с мъжа ми ни е било трудно, искаме да спестим тази трудност на децата ни и да сме по-либерални.
Какво да правим, за да помогнем на детето си, което скоро ще бъде ученик, да не се разплаква при всеки неуспех, а да е любопитен и без страх да експериментира с нови дейности и ситуации?

Отговор: Родителите срещат трудности с детето си към сегашния момент, когато му предстои да постъпи в училище. Детето е изправено пред прага на поредна нормативна криза в своя цикъл на развитие, която се бележи от формално обучение в училището. Тук фокусът на вниманието му предстои да бъде насочен към овладяване на новите задачите и уменията, които се ценят от учителите и обществото.
Но както изглежда детето все още не се е справило с предходната криза, а именно – активното изследване на заобикалящата го среда в периода на отделянето му от дома и от значимите му фигури. Можем да сравним периода на постъпване в детската градина с първата раздяла – самото раждане. Или да гледаме на социализирането, случващо се първоначално в детската градина, като вид отбиване. Такъв период е свързан с постепенно отделяне, развиване на самостоятелност, любопитство към живота навън, включващо общуване с връстници, навлизане в нов свят с нови дейности и хора, правила и авторитети.
Сега предизвикателството е, че за много кратко време детето и неговите родители трябва да свършат много работа, за да му помогнат да навакса всичко това. Генезисът на тези трудности, както и начините да бъдат преодолени, е доста обширна тема и обхваща множество аспекти, всеки от които може да бъдат разглеждан и изследван поотделно. Затова, аз условно ще разделя темата на няколко части и ще обърна внимание на по-значимите.
Детето би понесло тези етапи много по-добре, когато родителите му са вътрешно уверени в способността му успешно да премине през тях и го насърчават да се справя сам, дори когато му е трудно. Може да се каже, че доверието, което би усетило в родителите си, би му помогнало да намери в себе си необходимите ресурси за справяне с възникналите трудности.
В конкретния случай изглежда, че постепенното отделяне от родителите, което е част от жизнения цикъл на развитието, не се е случило на време. В резултат, сякаш още при първата трудност, детето се отказва или губи интерес да пробва отново. Трудно се доверява на възрастен авторитет, какъвто тук е педагогът в детската градина, играе с малко на брой деца, а вкъщи прекарва много продължително време пред телевизора или пред устройства, където не се изисква развиване и изграждане на социални умения за справяне, а напротив – изгражда се една псевдо увереност през електронния свят. Вероятно, до този момент около детето винаги е имало на разположение възрастен, който е откликвал твърде бързо на желанията му. Възможно е то да е отглеждано в среда на по-тревожни родители, които в старанието си да го защитят от неприятни преживявания, несъзнателно са ограничили и възможностите детето да се изправи само пред трудностите. Подобна самостоятелност на детето, обаче, му е необходима, за да изгради една по-стабилна увереност в собствените си сили, а от там и добра самооценка. В допълнение, на родителите сякаш им е трудно да казват „не", а дори и да го кажат са склонни да го отменят. Възможно е да не осъзнават смисъла от поставянето на граници или да не знаят как адекватно да ги съобразят с възрастта на детето. Помага, ако се опитаме да гледаме на семейната система с отделните и членове и техните взаимоотношения като йерархична структура. Необходимо е в тази йерархия най-отгоре да стоят родителите, а децата – по-надолу. Тъй като децата нямат необходимия житейския опит и умения, родителите са тези, които трябва да ръководят и взимат крайните решения. Много е важно за детето да усеща, че те го правят с увереност, за да се чувства то защитено и спокойно. Това му помага да разбере, че е подкрепено да се изправя пред предизвикателствата и да поема своите отговорности, съответстващи на възрастта му, което съответно води до развиване на самостоятелност и увереност.
В казуса, който разглеждаме, йерархичната структура като че ли се обръща обратно – не родителите, а детето сякаш поставя граници и правила към тях, а родителите само изпълняват. Разбира се, ако сега родителите се опитат да променят всичко това, детето ще се възпротиви. Вероятно ще се опита да тества новите граници и да ги наруши. Възможно е да реагира с гняв, плач, инатливо поведение, дори тръшкане, висока тревога и/или опит за нарушаване на други вътрешносемейни правила. Ако, обаче, родителите съумеят да устоят на ескалацията и останат в контрол, нежеланото поведение скоро ще отшуми. Новосъздадените граници трябва да са ясни и достатъчно здрави, за да удържат детето, същевременно запазвайки гъвкавостта си така, че да отговарят на възрастта и индивидуалните му нужди.
Като допълнителна възможност за работа може да бъде плавното въвеждане на „трудните" дейности за детето, свързани с приказки, разказване, говорене. Например, може да му бъдат дадени думи чрез песнички, стихчета или други подобни средства, които да му помогнат да среща конфликтите по нов начин, вместо чрез отказ, тревога, неувереност и затваряне в себе си. В допълнение, контактите с други деца и възрастни би го насърчило да развива речта си и да я използва с удоволствие. Дейностите, свързани с моделиране, рисуване, апликиране, изобщо всичко, което развива творческия потенциал и е свързано с работата с ръцете, също биха могли да помогнат, ако се включат през игра, забавление и експериментиране, където детето да усеща свободата да твори без да получава оценка за работата си. Където фокусът да е поставен върху самия процес на извършване, а не върху крайния продукт. С други думи – във всяка една от своите ежедневни дейности детето трябва да придобива усещането, че загрижеността на родителите и учителите произтича не от потребността да бъде подчинено на тях, а да му се даде възможност то да се придвижва от зависимост към автономия.
Друга подходяща идея, която би могла да се използва успешно в помощ на това дете, е идеята за учене чрез подражание, на принципа на изграждане на огледални неврони. Ако родителите заедно или поотделно си разрешават да остават насаме със себе си, чрез дейности, които носят удоволствие – хоби, спорт, изкуство, да въвеждат новости в живота си, например осъществяване на отдавна отлагано пътуване или учене на нов език и т.н. – това би помогнало детето да види как възрастният навлиза в новия процес и виждайки това, то да усвои желанието за правене на нещо ново.
Стилът на възпитание в детството на тези родители изглежда играе ключова роля за начина, по който те сега формират своя стил на родителстване. Ако те произхождат от семейства, в които е доминирал по-авторитарен модел на възпитание, където самите те са се чувствали фрустрирани и ограничавани от възрастното поколение, е обяснимо сега те да искат различен модел на възпитание за собственото си дете. Възможно е в стремежа си да дадат по-доброто на детето си, несъзнавано да са прескочили в друга крайност.
Вероятно има и други фактори, които влияят съществено на ефективността на родителстване. Например, може да са свързано с качеството на брачните взаимоотношения или личен житейски път и чувство на удовлетвореност в живота на партньорите.
Така разгледаните аспекти са само основни, но може би е възможно да има и много други фактори, които влияят и които допълнително биха могли да се изследват професионално при работа със специалист от помагащите професии какъвто е семейният терапевт.

На въпроса отговори Силвия Аладжова – психолог

Силвия Аладжова е завършила психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски", степен магистър. Специализира като психотерапевт към Института по фамилна терапия. Допълнително обогатява знанията и уменията си чрез разнообразие от обучения, семинари и специализации. Сертифициран обучител e по програмите „Трениране на Успешни Учители" и „Трениране на Успешни Родители" към институт Gordon Training International за България.
Понастоящем тя работи като психолог в детска градина в град София, район „Надежда". Работи както с деца и семейства, ползващи обща и допълнителна подкрепа от масовите групи, така и със специалната група на територията на детското заведение. Отделно развива частна практика, където работи с индивиди, семейства и двойки.
Силвия Аладжова работи с клиентите си за постигане на желаната от тях промяна. Фокусира се върху личните им цели, себепознание и развитие. В работата си тя използва както езика, така и емоционалното преживяване, изкуството, творчеството и играта като начини за изразяване, себеоткриване, личностно израстване и промяна. Тя вярва, че всеки човек – възрастен или дете, е уникален, минава през собствени предизвикателства в развитието си и има потенциал да открива лични начини за справяне с тях. Затова и нейният подход е индивидуален, гъвкав и съобразен с динамичните нужди на конкретния човек.

За контакт: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Текстът е публикуван в сп. "Детска градина" - бр. 3/2021 г.