Въпрос: Майка съм на момченце на пет години и половина. Имахме голямо куче, домашен любимец, което живееше с нас, но то вече беше възрастно и преди почти година почина. За мен този период беше много труден, защото го гледахме от малко бебе и аз много се привързах към него. Стараех се обаче да прикривам мъката си и детето да не ме вижда, че страдам по загубата, защото си мислех, че така ще го разстроя и него. Нашето дете познаваше кучето от раждането си, но то вече беше старо и предпочиташе да не го закачат много, да не играе както преди, а повече да си почива. Изглеждаше ми, че детето сякаш не му обръщаше много внимание. Затова и когато почина кучето, не мислех, че синът ни ще забележи много липсата му. Обаче бях учудена, че той започна да се интересува и да задава въпроси: „Къде е кучето сега? То умря, защото аз го дразнех ли? Кога ще се върне? Колко дълго няма да го има? Ти ще умреш ли, както другите хората умират?".

Въпрос: Детето ни е шестгодишно момче и скоро ще бъде ученик. Като цяло е кротък и не създава проблеми. Умен е, обича математиката, може да пресмята наум задачи, много по-сложни от тези за възрастта му и, разбира се, скучае в занятията, свързани с математиката, които детската градина предлага за тази възраст. За съжаление в области като български език, природни науки, изкуство, където има говорене, разказване, рисуване или друг вид творчески занимания, среща трудности, доскучава му, губи интерес и отказва да участва в тях . Няма много приятели – играе с едно-две деца, които са като него. Вкъщи е почти винаги пред някое устройство или пред телевизора, защото децата сега така растат, а и той подражава на по-голямата си сестра, която е в тийнейджърска възраст и която се разделя с телефона си само когато спи.

Адрес на редакцията

Гр. София – 1373

Пощенска кутия № 95

Педагогическо издателство „Образование”

Венцислав Димитров Крумов

GSM 0888 71 22 01

e-mail: obrasovanie@dir.bg

e-mail: obrazovanie@dir.bg

Статии се приемат на
e-mail: obrasovanie@dir.bg
e-mail: obrazovanie@dir.bg