В новите образователни условия, които се определят от въвеждането на учебния предмет „Технологии и предприемачество", с особена сила се налага „новият-стар" въпрос, свързан с характера на учебните задачи с техническо, технологично и икономическо условие, които изграждат методическия базис на новата програмна концепция.
Категорията учебна задача (от английски learningtask) притежа¬ва определен праг на алгоритмизация, на базата на който учениците извършват определени познавателни действия в полето на учебната дейност с цел извеждане на общ способ или принцип на решение в грани¬ците на логиката на съответната предметна област или дисциплина.
Редица автори, в това число В.В.Давидов, Д.Елконин, определят съществуването на учебната задача на базата на „функционалното въвеждане на учениците в полето на частна учебна ситуация, налагаща ориентация към съдържателния по характер общ способ за нейното решаване"; „посредством система от учебни действия,с помощта на които проблемната задача се преобразува в учебна задача"[9].
На тази база възможната методика за поставяне и решаване на учебни задачи с техническо условие налага в процеса на интерпретация да се маркират две частни изследователски задачи:
1/ Първата от тях е свързана със спецификата на учебната си¬туация, в границите на която се „поставя"нормативното условие на учебната задача с техническо условие.
2/ Втората задача е естествено продължение на първата и обек¬тивизира нуждата от приложение в учебната практика на система от учебни действия, улесняващи „изборът на възможни етапни и крайни решения" на учебната задача с техническо условие.
В полето на началното трудово и специализирано технологично обучение следва да се отчете и факта, че като тип учебната задача с техническо условие не е в състояние така категорично да изведе, универсализира (в известна степен дори да алгоритмизира) общ способ или принцип за решаване на цял клас еднородни частни задачи, поради специфичния характер на учебното съдържание (теоретичното на-учно знание определя практико-приложния характер на дейността, посредством която учениците решават една или друга учебна задача с техническо условие).
Учебната задача с техническо условие създава около себе си определена методически значима атмосфера, която се явява за този тип задача релевантна и образува с нея едно общо цяло (според общо психологическата постановка на учебната задача в теоретическите постановки на Д.Толингерова).
Спорен е въпроса доколко учебната задача следва да се разглеж¬да като „психологически конструкт", в който да доминират класическите постановки за значението на „връзката между моторика, перцепция, памет, мислене" в полето на изграждащите се интегрални психически процеси, проявяващи се чрез учебната дейност, свързана с решаването на различните типове нормативни задачи (В.В.Давидов, Б.Елконин,А.К.Маркова, В.Я.Ляудис, Г.А.Суворова).
„Полимотивираността на научаването, дълбокият личностен смисъл на целеобразуването на учебната дейност на учениците; различните въз¬можности им възможности по отношение усвояването на нормативния учебен материал се явяват важни психологически характеристики на организация на учебната дейност на учениците, които учителят е длъжен да отчете в процеса на превод на учебната цел (усвояване на знания и спо¬соби за действия)в непосредствена учебна задача (средство, посредством, което се достига до реализирането на учебната цел)"[7].
В ссъвременните български учебни програми (констатации в това отношение могат да се правят единствено след 1955 година) учебните задачи са заемали важно методическо място.
Това, което ги унифицира в определена степен е именно използване¬то на една и съща постановъчна стратегия, включваща следната модулна схема:
1/ Точна формулировка на условието на задачата с описание на входната и изходна информация.
2/ Входната информация може да има характера на съждение, твър¬дение, операционален алгоритъм, образователно изискване, технологична норма, предопределящи наличието на определена система от данни и сведения, използвани в хода на избор на крайно решение.
3/ Изходната информация представлява трансформация на входящи¬те данни и сведения, след като са протекли процесите на трансформация и конвергенция на типовите (системни или етапни) решения.
4/ Комбинирането на входната и изходна информация с технически характер се подчинява на нормативното използване на различните кла¬сифициращи ги учебни пособия:учебник, учебна работна тетрадка, ме¬тодически указания, технологични карти от различен тип, инструкционни указания, инициирани от учителя в границите на отделните дидактически моменти на урока.
Подобно приближаване (апроксимация) на входящата техническа информация, която може да бъде зададена в графичен, символен, вербално-динамичен вид към нормативната образователна информация, която много често учителя въвежда единствено в границите на реалните инварианти се интерпретира от учениците единствено като поведенческо правило извън границите на търсеното крайно решение.
Учебната задача с техническо условие реализира доста по-различен от класическия дидактически модел на постановка и решаване.
Учебната задача може да се разглежда в методически и функционален план като иновативна платформа, защото разполага с основните прерога¬тиви за това:динамично планиране на урока и производствените модули; систематизирано използване на интерактивни форми за специализирано обучение; приложения на изследователския подход при усвояването на обекти и процеси от техниката; изграждане у учениците за умения за учене чрез сътрудничество в образователното поле на начално трудовото обучение; развитие на проектния метод за по-тясна връзка между учители ученик;въвеждане на коучинг стратегията и персоналното менторство за обособяване на трайни интереси у група от ученици, пряко ориентирани към техника и технология.
Учебната задача с техническо условие притежава следните функцио¬нални параметри, които постепенно се трансформират в непосредствени образователни константи:
1/ Основно нормативно условие на учебната задача;
2/ Допълнителни варианти към основното нормативно условие, които се поставят и решават на базата на независими аксиоматически модели, имащи:технически, технологичен, конструкционен, моделен, графически, проекционен, организационен характер;
3/ Формулирането на основното нормативно условие на учебната задача с техническо условие се извършва на базата на непосредствено инструктиране на учениците за времевите граници на изпълнение (инова¬тивна постановъчна стратегия-условието на учебната задача е своеобразна инструкция за бъдещи практически действия );
4/Анализът на текста на задачата се свързва с активното използване на вербални, не вербални и динамизирани учебно-дидактически средства, прийоми и похвати; 5/Установяване степента на подчиненост и съгласуваност между основното нормативно условие и допълнителните варианти на базата на приложение на комплексен по своя характер технологичен или произ¬водствен способ за действие (почти всяка една типова учебна задача с техническо условие налага решаването на частна такава, подчинена на технолого-графическо по характер и функции проектиране);
6/ Съставянето на план за решаване на учебната задача с техническо условие обикновено се отъждествява с технология, технологично плани¬ране, технологично изпълнение;
7/ Планът за решаване на учебната задача с техническо условие се подчинява на пространствено-времеви модел, при който отделните учебни действия се трансформират в „класификационни предметни и инструмен¬тални действия", основаващи се на технологичната логика на използваните материали, инструменти, пособия, средства за непосредствена производ¬ствена дейност (иновативен способ за решаване).
8/ В основното нормативно условие на учебната задача с техническо условие е поставена конкретна (измерима) образователна цел-изработване на изделие, предмет или стандартизиране на технологичен процес;
9/ Постановката на учебната задача с техническо условие и етапните варианти за нейното решаване се осъществява в „развиваща се предметна среда";
10/ Различната степен на решаване на учебната задача с техническо условие от отделените групи ученици налага тя да се разглежда още като изграден комплекс от „непосредствени предметни действия в познава¬телната сфера":
– рационално използване на нормативната и допълващата техниче¬ска и технологична информация за проектиране и създаване на различни обекти на труда;
– оценка на технологичните свойства на основната група от мате¬риали и технологичните области на тяхното използване;
– ориентация на учениците по отношение на съществуващите и възможни средства и технологии за създаване на различни по клас обекти на труда;
– въвеждане на алгоритмизиращи стратегии по отношение на тех¬нико-технологичните и организационни типови задачи;
– създаване на кодове и методи за четене на графически представена техническа, технологична и инструкционна информация;
– владеене на реални способи за научна организация на труда; фор¬мите на специализирана трудова и производствена дейност; културата на труда; технологичната култура на производството;
– използване елементите на приложната икономическа теория и практика в процеса на обосноваване на възможни технологични модели и образователни проекти, реализирани в границите на отделните нормативни обединения-раздели, дялове, единици, учебни теми.
На този етап се налага да се даде отговор и на два други много важни методически въпроса:
1/ Кои са общо дидактическите положения, които касаят пряко поста¬новката и решаването на учебните задачи с различно техническо условие.
2/ Кои образователни променливи са в състояние да изградят ця¬лостния частно-методически конструкт на категорията учебна задача с техническо условие.
„Според Ю.Н.Кулюткин „общата стратегия на учителя, неговата „свръхзадача" се състои в това – да включи ученика в самостоятелна дей¬ност, да постави ученика в позицията на субект на тази дейност по такъв начин, щото ученикът да стигне до откритие (до откритие „за себе си")..." [3].
В полето на начално трудово и специализирано технологично обу¬чение извеждането и решаването на „свръхзадачата"до известна степен се улеснява от ясните на пръв поглед прерогативи, с които ученикът раз¬полага в хода на „решаването на учебната задача", а именно:
– разнообразие от трудови дейности, всяка една от които може да се разглежда като методически инструмент за оптимално решаване на основното условие;
– наличието на допълнителни варианти на основното условие на задачата (в границите на нормираната образователна постановка) създава необходимите проекционни условия и дава на учениците нужните мотиви за извеждане на множество от възможни варианти за решаване, както на основното условие, а така също и на неговите варианти. На базата на тези методически основания за решаването на тази „свръх задача" е необходимо да се намери истинското място и роля на учебната задача – „основна единица в структурата на дейността на уче¬ника", „елементарна „клетка" на обучението" [6, с.78].
Нейното истинско място eсвързано с регламентиране на трудова и производствена дейност, проявяваща се като личностна или групова рефлексия на инструкционния характер, който носи всяка една задача с техническо условие (характер).
В полето на съвременната дидактика категорията задача, разглеждана като динамичен процес на преобразуване и натрупване на учебна инфор¬мация, придобива следните дефинитивни характеристики:„Ръководен от педагога процес по решаване на задача, възникващите в този процес отношения, използваните средства и получените резултати съставят структурната единица на процеса на обучение"[2, с.28].
Учебните задачи с техническо условие притежават всички „класи¬чески" характеристики и функционални особености, типични изобщо за категорията учебна задача (феноменологически детерминирани):ситуация, проблемна ситуация, механизъм на постановка, задача, решение и отговор на задачата[8, с.9].
Към тях могат да бъдат поставени така също:структура на задачата, декомпозирана в полето на 3-е променливи-дадено, търсено, метод.
А.И.Ракитов по много динамичен и обективен начин успява да обе¬дини в една приложна постановка всички тези класически концепти:"...задачата представлява единство от проблемна ситуация, средство и цел за излизане от нея"[ 5].
Съществуващата типологизираща система на учебните задачи с техническо условие въвежда категорично в учебната практика на 1-4 клас и отчасти на 5-7 клас на следните образователни величини:основно нор¬мативно условие; допълнителни варианти към основното условие; план за решение на задачата (способ за решаване).
Това, което обединява всички тези 3 образователни константи е възможната релация от НПУЗ (нормативната постановка на учебната задача) към ОЧПД (ориентировъчната част на предметното действие).
Учебните задачи с техническо условие притежават от друга страна качествени характеристики, които не могат да бъдат открити в класи¬ческите модели и интерпретационни схеми:„постановката на учебната задача се реализира на базата на определен текст на работните условия" (Г.П.Щедровицки-1964); в съвременните постановки се преминава от „за¬дача-описание" към класификацията „учебна задача, която може да бъде решена на базата на този език, на който тя е изложена" (Л.М.Фридман, 1971).
Нормативната постановка на учебната задача с техническо условие (разглеждана като условие, инвариант, вариант, етапно решение, мето¬дическо изискване, инструкционно указание) се реализира на базата на определен текст на работните условия".
Методически пример:
Образователна Тема: „Асансьор", 3-ти клас.
Основно нормативно условие на учебната задача – „Направи модел на асансьор за строителна площадка".
Допълнителни варианти към основното нормативно условие на учебната задача – „За да монтираш товарната платформа, трябва да опре¬делиш нейната широчина" (частна технико-графическа и конструктивно-изчислителна задача).
Работния текст към постановката на основното нормативно усло¬вие включва използването на дидактическото средство беседа-дискусия, свързана с темата „Къде хората използват макари и ролки? Защо?"
Постановка на учебната задача на базата на приложение на техниче¬ски език – включва използването на дидактическия похват технологичното обяснение-аналогия „Начини за моделиране на макари и ролки", посред¬ством който се извършва етапна трансформация на вербалните конструк¬ционни знания за термините „макара" и „ролка" като се преминава по естествен начин към избор на производствена технология (технологичен похват), посредством който да се динамизира процеса на образователно моделиране [4, с.24].
Учебната задача с техническо условие не бива да се забравя, че по същество представлява една познавателна, практическа задача, в процеса на решаването, на която не е възможно използването на крайно решение с висока степен на алгоритмизация.
В потвърждение на това твърдение Л.Л.Гурова застъпва тезата, че „...повечето задачи от математиката, техниката и технологията следва да се възприемат като задачи с определено условие, т.е.задачи, структурата на които съдържа достатъчно ограничения за получаването на определен резултат от решаването им"[1, с.27].
Учебните задачи с техническо условие следва да се разглеждат като дидактически категории, които притежават едновременно класическите характеристики на учебната задача от една страна, а от друга притежават параметри, които налагат приложението в учебната практика на 1-4 и на 5-7 клас на постановъчни стратегии, които да подпомогнат процесите на верификация и апробация на решения, които да са съобразени с харак¬тера на теоретико-практическото знание, спецификата на дейностите, прецизиращи това знание и нуждата от извеждане в края на дейността на категоричен материален обект (изделие).
Литература
1.Гурова Л.Л.Психологический анализ решения задач, Воронеж.1976, с.27.
2.Загвязинский В.И.Методология и методика дидактического ис¬следования.М., 1982, с.28.
3.Моделирование педагогических ситуации.М., Педагогика, 1981., цитат по Няголова,И.Ролята на учебната задача за активиране на познавателната дейност по биология.http://www.diuu.bg/ispisanie/broi24/24kt/24kt2.0.0.pdf.
4.Николова,Т.и колектив.Домашен бит и техника за III клас.Изда¬телство Бит и техника, Варна, 2004, с.24.
5.Ракитов, А.И.Философские проблемы науки.Мысль, 1971.
6.Розыков, О.Основы оптимального применения системы учебных задач в обучении.Ташкент, Укитувчи, 1981, с.78.
7.Суворова,Г.А.Методика психологической классификаций учебных задача в целях консультирования по проблемам обучения.Психологическая наука и образование, 2003, № 2 (11—16).
8.Трашлиев, Р.Задачата (Психолого-педагогически проблеми).С., 1989.с.9.
9.Учебная задача. http://pedagogical.academic.ru/836/.
Автор: гл.ас., д-р Георги Клинков – Пловдивски университет „Паисий Хилендарски"
Статията е публикувана в бр. 3/2016 г. на сп. „Образование"