Мисията на българското училище е да възпитава в Духовни ценности – вяра в непреходните човешки и християнски добродетели, и да формира Гражданско образование – вяра в институциите.

 

Синдикат „Образование" към КТ „Подкрепа" направи обстоен и многостранен анализ на резултатите през последните няколко години, постигнати в активния социален диалог, в изграждането и изпълнението на приоритетните за образованието политики. Равносметката показва безспорен успех в някои от тях, но други бихме определили по-скоро като провал и несбъднала се промяна.
Изключително ползотворно и успешно, дало положителен ефект, е усилието за осъзнаване и издигане ролята и авторитета на педагогическите специалисти – учители и директори, в българското обществено съзнание. Екстремните обстоятелства, които поставиха поради пандемията цялото общество, респ. образованието под напрежение и стрес, доказаха убедително изключителното място на учителя в образователния процес, неговата роля и необходимост. Това възроди традиционното за българската история отношение към просветните дейци и им върна уважението и признанието. Обещаното и осъществено двойно увеличение на учителските заплати, допринесе за поставянето на педагозите на полагащото им се място в обществото. Трудът им се оцени като стратегически важен, сравним с този на лекаря. Затова призът „Достойните българи", с който бяха отличени, не изненада никого. Повишеният авторитет и статусът на българските учители безспорно привлякоха и мотивираха в образованието повече млади учители, както и студенти, които се насочиха към педагогическите специалности. Този процес е похвален, но се надяваме да се превърне в устойчив интерес, който ще влее свежа, млада кръв в българската образователна система.
Друга успешна политика от последните години е политиката за иновации в българското образование. Повече от 500 училища заявиха и убедително придобиха статута „Иновативно училище". Тази политика, която дава възможност на всички участници в образователния процес да бъдат различни, да бъдат новатори, да бъдат творци, да организират и управляват процеса на обучение, да споделят и обменят своя професионален опит, прави тази политика работеща и успешна. Важна и неоспорима роля тук има и Националната програма на МОН „Иновации в действие".
Дигитализацията на образователния процес, макар и приоритетна и със силно заявено желание, започна много бавно. Административната електронизация се въведе по-активно, което помогна на директори и учители да оптимизират своята работа. Пандемичната обстановка наложи рязко и безапелационно въвеждане на дистанционното обучение. Станахме свидетели на исторически скок в методическата дигитализация, която даде шанс на учителите да не прекъсват учебния процес при извънредните обстоятелства. Днес вече над 70% от училищата имат изградени и утвърдени образователни платформи, а създаването и увеличаването на STEM кабинетите и центровете, осигуряването на училищата с дигитална техника и безплатен интернет, е първостепенен приоритет на МОН.
Социалният диалог, като политика за сътрудничество, уважение и работа с обща цел, беше важна предпоставка за постигане на отлични успехи в колективното трудово договаряне. Гарантирането на правата на учители и директори, надграждането на договореностите, постоянството и устойчивостта на приоритетите за професията учител, сближи статуса на българските учители с техните европейски колеги. Многобройни и неоспорими са успехите на социалния диалог, но приемането на новия модел на сътрудничество, който от протоколен премина в ефективен, е най-ценното постижение.
Не на последно място, а може би и най-важна като политика, трасирана по-усилено през последните години, е политиката за защита на българския учител от прегарянето в професията. Бърнаут ефектът при учителите достигна нива, сравними с тези на лекарите, особено през последната година и убеди заинтересованите институции, че прегарянето на учителя не е случаен и личностен проблем. Борбата срещу тази „пандемия за професията" е възможна с облекчаване на педагогическите специалисти от прекомерното натоварване и чрез конпенсаторни механизми. Националната програма за профилактика и рехабилитация на педагогическите специалисти е първата успешна стъпка, като процесът трябва да бъде катализиран от следващи, традиционни за Европа механизми. Нашият синдикат предлага няколко стъпки за да съхраним учителя за децата ни утре:
1. Прекатегоризация на учителския труд към втора категория труд!
2. Добавката от учителския пенсионен фонд да стане безусловна, дори и ползване на средства от нея за ранно пенсиониране на учители и директори!
3. Традиционните за колегите в чужбина конпенсаторни механизми за съхранение на учителския труд!
Синдикат „Образование" не може да не посочи и онези политики, които се определят като фиктивни и неуспешни. Тревожно настояваме, че тези политики се нуждаят от спешна и категорична в правилната посока промяна, която да стане работеща и ефективна.
Гордостта на властта – финансовото обезпечаване на системата, макар и да сочи определен ръст, изтъквано многократно с аргумента за увеличението на заплатите на директори и учители, все пак е в скромния размер на 4,5% от БВП. Това, за съжаление, поставя много от планираните в ЗПУО политики на изчакване, а по-качественото образование и по-добрите изпитни резултати са само благодарение на професионалното майсторство и нестихващия ентусиазъм на българските учители. Силно критикуваните делегирани бюджети се усъвършенстваха с прибавянето на компонентите „паралелка" и „физическа" среда. Но основният им недостатък не са те сами по себе си, а недостатъчните финансови средства, които се преразпределят чрез тях. Прибавянето на финансовия компонент „учител" би имал смисъл само ако средствата по единните разходни стандарти се увеличат с поне 25%, а средствата за образование станат в размер на 6% от БВП. Защото сега е обществена тайна, че в училищните бюджети не достигат средствата за ремонти на физическата среда, а преминаването на едносменен режим и целодневна организация е невъзможно със сегашните средства за образование. Въпреки несъвършенствата, Синдикат „Образование" няма да допусне излизане от режима на делегирани бюджети в училищата и ще се бори активно за преминаване на детските градини на делегирани бюджети, защото това може да се подобрява във времето, а не е нужно да се руши и изгражда всеки път отначално.
Все още е неуспешна битката с прекомерната административна тежест в системата на образованието, политика, която наричаме бумащина и която затлачва цялата система. Огромната беда и усещане за безсилие е в това, че учители и директори се занимават със спорни или безсмислени административни дейности, вместо да се отдадат на своето призвание – работата с учениците. За да имаме очаквания за първи резултати, трябва да намалим осезателно писмените дейности на педагогическите специалисти и да назначим още поне 30% педагогически и непедагогически специалисти да изпълняват важните административни изисквания. Бумащината е този бич, който изморява и плаши прекомерно учителя, прогонва годишно хиляди учители от образователната система.
Лидер без оспорване в провалените политики е политиката за подкрепа, заложена в ЗПУО и наредбата за приобщаващото образование, изпълнявана през последните години. Много са причините за този крах, но нито една от тях не кореспондира с компетентността на българския учител. Причините за трудностите в осъществяването на тази политика са прекомерната зависимост от решенията и намесата на родителите в този процес. Педагогическият специалист трябва да осъществява обща подкрепа, без никакви инструменти, които съзнателно или несъзнателна отсъстват, не са заложени в ЗПУО. Родителското партниране в този процес е само на принципа на препоръките. Не е достатъчно ефективна специалната подкрепа по ред причини, но най-вече финансова. По същата причина подкрепата към даровитите деца и ученици е по български „иновативна" и се различава от добрите световни традиции.
Нарастващата агресия агресия в клас, липсата на инструменти за превенция на този порочен процес и трудното партниране с някои родители, са индикатори за неуспешната засега политика за възпитание на учениците в образователните институции. Факт е Стратегията за възпитанието и граденето на ценности в образователните институции, но без ясните задължения към българските родители, чрез гарантирано действие на училищния правилник, като безпрекословно задължителен акт, без императивни санкции към учениците – нарушители, възпитанието в образователните институции е мисия невъзможна.
Пет години след въвеждането на подкрепящата политика е видно с просто око, че Общественият съвет е безкрайно спорен и крайно неефективен субект, който с нищо не гарантира по-прозрачно управление на образователните институции. Вменените права на Обществения съвет да присъства навсякъде в училищния живот и да се произнася по въпроси, по които е с безспорен дефицит на компетентност, само затруднява работата на учители и директори. Време е да бъдат преосмислени категорично ролята и прекомерните права на този нов орган.
Участието на представителните синдикати в образователния процес е най-силната предпоставка за градене на успешни политики. Задължително моделът на социалния диалог трябва да се промени, като експертизата на българските учители да стане водеща при изготвяне на нови документи и когато се трасират нови политики. Сегашното състояние, за съжаление, не е добър работещ модел и синдикатите не са участник в определяне на стратегическите процеси в системата. Игнорирането на синдикатите от комисиите за назначение на директори, на атестационните комисии и пр. обрича тези политики на огромни дефицити. От години бием камбаната, за да привлечем внимание към проблемите, въпросът е дали тези, които трябва да слушат, чуват?!

27.04.2021 г.                                   д-р Юлиян Петров
гр. София                                       председател на СО „Подкрепа"

Адрес на редакцията

Гр. София – 1373

Пощенска кутия № 95

Педагогическо издателство „Образование”

Венцислав Димитров Крумов

GSM 0888 71 22 01

e-mail: obrasovanie@dir.bg

e-mail: obrazovanie@dir.bg

Статии се приемат на
e-mail: obrasovanie@dir.bg
e-mail: obrazovanie@dir.bg