Модерно методическо изследване
Проф. Кирил Димчев - СУ ,,Св. Климент Охридски"
1. Трудът на Бонка Димитрова Василева ,, Критическото мислене в обучението по български език" има качествата на модерно и стойностно методическо изследване. То е мотивирано от съвременни концепции за езиковото образование и е обосновано чрез фундаментални идеи на съвременните науки – методика, наукознание, културология, лингвистика, социолингвистика, психолингвистика, дидактика и пр. Авторката отчита резултатите от богатия си преподавателски опит, което ѝ помага да ориентира прагматично изложението в труда си.
Тези качества намират израз в съдържанието и структурата на разглеждания труд. В рамките на 168 страници – ( Предговор (с. 5 - 9); основен текст - Критическото мислене като социален и психологически феномен – с.10-31, Технология за развитие на критическото мислене в обучението по български език в прогимназиален етап - с. 32-121, Анализ на резултатите от експерименталното обучение за развитие на критическото мислене - с. 122-137; Заключение - с. 138-140; Приложения – с. 141-158 ; Литература - с.159- 166) авторката убедително представя гледната си точка и обосновава идеи, отнасящи се до ефективното изучаване на българския език в средното училище. Присъща на изследването е многоаспектността с акцент върху методическите, общодидактическите и социалните измерения на разглеждания проблем. Избраната изследователска гледна точка е иновативна. Проявено е умение за креативно мислене и за творчество в избора на подходите. Специално внимание заслужават системният анализ на същността и функциите на критичекото мислене, както и зрелостта на авторката при обосновката на собствена позиция.
2. В монографията Б.Василева си поставя за цел да отговори на обществени потребности от изясняване на критическото мислене като важен фактор ,,за формиране на личности, които са адаптивни, умеят да устояват на различни въздействия, да генерират свои идеи и да ги защитават" (с.5). Отделя се подобаващо място на значението на критическтото мислене за придобиване и осъзнаване на собствената индивидуалност на ученика (т.н. оличностяване). Методичката се основава на данни от специално разработени анкети с учители по български език и литература, с които се проучва необходимостта от развиване на критическото мислене и възможностите му за подобряване на резултатността от обучението по български език като първи език. Убедително е доказана липсата на умения за критическо мислене у учениците, което е една от слабостите в обучението и в същото време е обосновка на необходимостта от осъществяване на подобно изследване. В изследването се представя система от похвати за критическо мислене, чиято резултатност е проверена експериментално.
Анализът, който се прави на трикомпонентната структура на критическото мислене (с.15 – 17), е въз основа на триадата ,,нагласи (attitude) + владеене на фактите + навици за действие ". Това е формулата, която според авторката изразява същността на критическото мислене. Именно нея тя орерационализира в модел за развитие на критическото мислене в обучението по български език, който ще бъде полезен за развиване мисленето на подрастващите.
Успешен е опитът да се изяснят възможностите на обучението по български език за развиване на критическо мислене. Основателно се твърди, че това е наддисциплинна цел на съвременното образование, което развива всестранно интелекта и личността на ученика.
Съществен принос на Бонка Василева е, че тя е приложила общата теоретичната рамка за развитие на критическото мислене в образовател- ния процес по български език.Убедителна е системата от учебни практики, с помощта на които се прилага критическо мислене и се подобряват усвояваните лингвистични знания и формираните учения – общообразователни и комуникативноречеви. Приносен момент в работата е, че чрез предлаганите технологични решения Бонка Василева обосновава идеи за обогатяване дейностите на учителя.
Специално отбелязване заслужава вникването в сложната взаимо- връзка между реализирането на целите на обучението по български език и инструментариума за развиване на критическото мислене. Прилагането на инструментариум за развиване на критическото мислене в процеса на овладяване на знания за основни лингвистични понятия и закономерности е необходимо, ,,за да се подпомогне процесът на разбиране на нужната за езиковата подготовка на учениците лингвистична информация".
3. Структурата на публикувания труд е логична и стройна . Тя намира израз в полифункционалността на изследването, в което са разграничени отчетливо аналитичното, констативно-оценъчното и приложно-конструктивното начало. Положителен момент е, че авторката е успяла да постигне баланс между посочените три страни, особено важни за по-нататъшно развиване на методологията на методическите изследвания.
Оригинален е начинът, по който авторката представя сложната взаимовръзка между целите и задачите на обучението по български език като първи език и възможностите за развитие на критическото мислене (с.39-48). Тази връзка авторката сполучливо открива в участието на знанията за езика като система в ,,овладяването на умения и придобиване на способност за пълноценно участие в речевото общуване". Важен за образователното взаимодействие на занятията по български език е изводът: ,,Компетентната употреба на езика е невъзможна без формирана способност за рефлексия (размишление) за езика и за езиковата употреба – на другите и собствената" ( с.40 - 41).
В този контекст значима за теорията и за практиката на обучението по български език е тезата, формулирана от методичката: ,,Оценъчният подход, който то (КМ) ,,налага", засилва самоанализа и самонаблюдението при езиковата употреба и позволява да се формира разбиране у учениците за значението на езиковата индивидуалност", т.е. индентифицирането на личността чрез езика (вж. с.42).
Приносна е апробираната в учебната практика система за развиване на критическото мислене на шестокласниците. Открояват се факторите, при които критическото мислене подобрява резултатите от обучението.
Интерес за учителя по български език е представянето на процесните компоненти на технологията, елементите на който са съсредоточени в трите етапа на урока, определени като - мотивиращ етап, оперативно - познавателен етап, рефлексивно – оценъчен етап (с. 91-103).
С подходящи примери авторката убедително показва как да се създаде у учениците мотивация за описване на обект; как да ги учим да наблюдават обекта на описание; как да създават такъв текст и как след това да го оценяват. За учителите по български език е особено важно, че авторката предлага методически разработки на урочни теми.
От формулираните в края на втората част от монографията изводи особена значимост за реализирането на критическото мислене в обучението по български език има един от тях (с.120-121): ,,Развиването на критическото мислене е невъзможно без формирана у учителя нагласа за:
• определяне и следване на нови предметни цели в обучението, свързани с развитието на личността на ученика и формиране у него на умение за учене, което е част от личностната му компетентност;
• създаване на подходяща среда за развиване на критическо мислене в урока, която дава възможност за активно участие на учениците в образователния процес, за мисловна активност, ангажираност и мотивация за учебна дейност".
Висока е оценката ми за създадения методически инструментариум (анкети, тестове, работни листове и др.) за изследване на знанията и уменията на учениците. Този инструментариум успешно може да се използва и в други области на езиковото образование.
Книгата ще бъде полезна на всеки учител, който се стреми да подобри качеството и резултатността на езиковите занятия:
- с анализираните типове задачи, посредством които се развива критическо мислене;
- с технологичните решения за формиране на умения при създаване на аргументативни и описателни текстове;
- с богатата библиография от 86 заглавия на български, руски и английски език.
Сп. "Образование"
бр. 4/2014 г.