Перспективата в България за все повече училищни класове без учители е застрашително реална в обозримо бъдеще. А това е ярко доказателство, че всичко, което сме правили и не правили през последните десетилетия, не само не е било правилно, но даже и пагубно. Главоломното падане на рейтинга на учителската професия, липсата на национална образователна политика за произвеждане и запазване на учителски кадри вещаят неизбежната катастрофа на една система, която е стратегически важна за всяко цивилизовано общество. Нарастващият страх от липсата на учители вече оправдано буди тревога в обществото, в правителството, сред управляващи и управлявани. Този страх има вече своя история – не от вчера и не от година. Това е страх, който расте от една реалност, която не вещае нищо добро за бъдещето ни като народ и държава.
Налага се да се предприемат спешни, спасителни мерки.

Искам да се регистрирам в национална платформа на Министерството на образованието. Единствената разрешена ми опция е в рубриката „педагогически специалисти". След приемането на новия закон този термин започна да заменя все по-агресивно личното название учител. Дори поздравителните адреси, официалните писма и неформалните съобщения се равняват по новата мода с имперсоналното обръщение „педагогически специалисти". Докато попълвам формата в платформата осъзнавам, че учител вече е само длъжност. Доскоро беше обществен статус, а за по-широко скроените дори призвание. Нямам идея, дали авторите на каламбури с думички в Закона и съпътстващите го наредби си дават сметка, че отнемат още една частица от гордостта на учителя. Не вярвам някой да се гордее от представянето си като педагогически специалист. Точно толкова колкото би се гордял лекар определян за медицински специалист. Учител е най-уважителното обръщение към човек, който преподава в училище. Признателните хора наричат цял живот своите училищни наставници по този начин.

Център за приобщаващо образование Ви кани на обучение на тема „Как да разработим работещи политика и процедури за закрила на детето в нашето училище".

Обучението ще акцентира върху ползите от разработването и прилагането на актуални и разпознаваеми политика и процедури за закрила на децата в рамките на училищната среда.

Има много причини за трудното завръщане на младите хора към учителската професия. Предполагам, че една от най-отблъскващите е високото ниво на стреса. Източници на стреса колкото искате – шум, напрежение, поведението на децата, трудната възраст на тийнейджърите, вечният натиск от недостигащото учебно време и големия обем учебен материал, преследването на резултати и постижения в различните форми на външно оценяване. Но има един източник, който съвсем непредизвикано създава непрестанно напрежение в системата – администрирането на образователния процес. Само едно предложение или решение е достатъчно за да разтресе цялата система по вертикалата. Примери в изобилие. Настоящата учебна година едвам е започнала, а вече се случиха няколко вълни на стресово раздрусване.

Ценност ли е семейното и училищно възпитание и трябва ли то да бъде оценявано?
Българското образование, съобразно потребностите на новото време, навлиза в нов етап от своето развитие. Предпоставките това да се случи далеч не са само в новия образователен закон и многобройните му съпътстващи наредби, в няколкото заложени образователни стратегии и концепции или в шумната заявка, че образованието е приоритет за държавата. То това с приоритета го слушаме всеки път преди избори вече трийсетина години. Безусловен и осъзнат от обществото ни факт е, че доброто образование дава големи шансове за изграждането на силна и просперираща държава. Този процес не може да се случи толкова бързо във времето, колкото ни се иска, защото това е дългосрочен проект, а плодовете от усилията неизбежно ще дойдат по-късно. Изправени сме пред убедителното доказателство, че посредственото образование много по-бързо гарантира упадъка на морала и духовното в държавата, обричайки на упадък и разгром самата държава. Без съмнение гражданското поведение и формирането на съзнание за гражданската държава се формира в училище. Една от основните функции на образователната система е формирането на знаещи, можещи, достойни и отговорни хора, добри човеци и граждани на свободна и демократична държава. Соченето с пръст и вменяването на вина за всички беди в държавата на образователните институции и на работещите в тях педагогически специалисти е непродуктивно, даже вредно и опасно за цялото общество.

Адрес на редакцията

Гр. София – 1373

Пощенска кутия № 95

Педагогическо издателство „Образование”

Венцислав Димитров Крумов

GSM 0888 71 22 01

e-mail: obrasovanie@dir.bg

e-mail: obrazovanie@dir.bg

Статии се приемат на
e-mail: obrasovanie@dir.bg
e-mail: obrazovanie@dir.bg